First impressions from Sierra Leone

English below! 🙂

След дълги часове прекарани в чакане и път най-накрая се отзовах на летището Лунги в Сиера Леоне. Бързо си взех багажа и не след дълго ме заобиколиха група мъже, предлагащи ми най-учтиво различни възможности за превоз до Фрийтаун, столицата на Сиера Леоне. Мястото, където се намира летището е отделено от Фрийтаун със залив.

seabirdЧернор Бах- приятел от Сиера Леоне, който работи за съвета на населението към ООН (the UN Population Council)- ми беше дал инструкции, които аз очевидно съм запомнила погрешно, тъй като в последствие се оказа, че съм се качила на погрешното корабче. Още от първия момент започнах да се сблъсквам както с реалността, така и със своите погрешни представи за нея, изградени в следствие на прочетеното и чутото за държавата. Така например след като минахме покрай върволица от къщи подобни на бараки, пристигнахме на кея, където ни чакаше Sea Bird корабчето, което даже предлагаше wi-fi! 

15970440_10211556752185424_530876582_nПо време на 20-минутното пътуване се заговорих с един италианец, който се оказа, че работи за делегацията на ЕС в Сиера Леоне. Набързо обсъдихме основните ми тревоги: как да се предпазиш от малария, има ли змии и каква храна могат да понесат изнежените ни европейски стомаси. Направи ми впечатление, че хората са изключително добре организирани до степен каквато не съм виждала нито в България, нито в САЩ, при това без да са стресирани или докачливи: продажбата на билети, поставяне на тагове на багажите, превоза ни с автобусче до корабчето и после разпределянето на багажите беше изпълнено с невероятна бързина и прецизност. С италианеца разменихме контакти, тъй като се оказа, че доскоро работата му е била с джендър въпросите в страната и чакахме заедно известно време, докато дойдат да ни вземат.  Когато най-накрая дойде моят местен колега Арнолд да ме вземе се оказа, че ме е чакал на мястото, където спирало другото корабче. Той самият бил по дискотеки цяла вечер, за да не пропусне да се събуди и да ме посрещне- както скоро след това установих сиералеонците знаят как да се забавляват и го правят в големи количества и без повод.

Пристигнах в къщата, в която ще нощувам в следващите пет седмици и бях посрещната от хоста ми, който е от Бангладеш и работи в интернационално НПО, както и неговия местен слуга (това ми е много ново и донякъде трудно за възприемане), който аз първоначално си мислих, че е просто друг наемател. Имах желанието да се изкъпя, но при все че бях впечатлена, че има вътрешна баня с течаща вода (не си го бях представяла така), не можах да се реша да се полея със студена вода. (На сутринта вече нямаше как, но затова в следващия пост!)

img_20100101_021456След много сън и разговори с хоста ми и негови приятели, които дойдоха за обяд и ме учиха как да ям с ръце по бангладешки, Арнолд дойде да ме вземе, обмених пари и отидохме да вечеряме. След това се разхождахме дълго по една крайбрежна алея, а Арнолд започна да ме учи на креоле- местният диалект, който реално представлява развален Английски и е бил езика на африканските роби, които са слушали своите англоговорящи господари и са използвали езика, без да могат да изговарят определени звуци. Така например знакът на снимката в превод на английски казва: “Let’s keep the beach clean all the time” (“Да пазим плажа чист през цялото време”). Очевидно не е много трудно да научиш креоле или поне да започнеш да го разбираш.

 

Следвайте постовете ми за още истории и впечатления от престоя ми в Сиера Леоне. Възможността да пътувам до едни от най-невероятните кътчета на света и да общувам с хора от целия свят до голяма степен се дължи на това, че знам и свободно говоря на няколко езици. Ако искате да подобрите уменията си по Английски по най-ефективния и бърз начин в интернационална среда с нейтив спийкърс, непременно разгледайте сайтът на новия ми проект: Immersion Language & Leadership Academy

———————————————————————

After many hours spent in waiting and travelling, I finally arrived at the Lunghi airport in Sierra Leone- the location of my 5-week research and field work focused on women and adolescent girl empowerment. I quickly picked up my luggage and a group of men surrounded me politely offering various modes of transportation to Freetown (the capital of SL).

seabirdChernor Bah- a friend working at the Population Council and a native of Sierra Leone- had given me instructions as to which boat to get on. Yet, it later turned out I had forgotten his advice and gotten on the wrong boat. (I’m an old believer in the saying that everything happens for a reason, though!) From the first moment I began facing the reality of life in Sierra Leone, as well as my skewed perceptions of it, based on what I had heard and read about the country. After passing by some of the poorest houses/barracks I have seen, we got on the Sea Bird boat which was quite fancy and even offered wi-fi!

15970440_10211556752185424_530876582_nDuring the quick 20-min trip through the bay separating the airport area from Freetown, I made friends with an Italian guy who works for the EU delegation in Sierra Leone. He kindly addressed my main concerns: how to not get malaria, are there snakes and what food would not upset our tender European stomachs. I noticed that people were organized to an extent I’ve never observed in neither Bulgaria, nor the US: the ticket sale, tagging and transportation of luggage, bus trip to the boat and return of our luggage were done with amazing efficiency and speed and no evident stress. The Italian and I exchanged contacts as it turned out he has been working on gender in the country until recently and waited until we got picked up. When my local colleague Arnold came to pick me up, it turned out he has been waiting at a different location where the boat I was supposed to get on disembarks. Afraid to not miss waking up on time, he had spent the night out partying which as I later found out is widespread among Sieraleoneans who love having fun and do it in big quantities and without a reason.

I finally arrived in the house where I’ll be staying in the next 5 weeks and I was warmly welcomed by my host who is Bangladeshi and works for an international NGO, as well as his local servant (something which is pretty new to me, but apparently is quite common here, with many middle class locals having servants). I wanted to shower, but although I was nicely surprised that there is an indoor bathroom with running water (which is not how I imagined it), I couldn’t get myself to shower with cold water. (I had to as soon as next morning, but read my next post for more info).

img_20100101_021456After much sleep and conversations with my host and his friends who are also development workers and who taught me how to eat with hands Bangladeshi-style, Arnold came to pick me up, I exchanged money and we went to have dinner. Afterwards we walked along a beach pathway and Arnold began teaching me Kreo- the local dialect which, according to Arnold, the African slaves came up with as they heard their masters speak in English. Unable to pronounce all sounds,  the slaved used a simplified version of English. The sign on the picture, for example, says “Let us keep the beach clean all the time”. Apparently it’s not too difficult to learn Kreo or at least begin to understand it.

 

Follow my posts for more stories and observations from Sierra Leone 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

Wanna add or share something?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s